Джо Байдън обича да казва: "Просто е!" Но понякога не е така, пише Дейниъл Хенингър за Wall Street Journal.
Наскоро, изследвайки пропастта между милионите работни места, налични в САЩ, и изумително по-малкия брой хора, които ги заемат, президентът Байдън каза: „Хората ще се върнат на работа, ако им бъдат плащани добри заплати“.
Ами ако греши? Какво ще стане, ако неговият бонус от 300 долара на човек при безработица, в допълнение на чековете, изпратени директно на милиони хора (процес, започнал по времето на Тръмп), се окаже голяма, дългосрочна грешка?
Вече е ясно, че Байдън и левицата очакват тези помощи реално да повишат минималната заплата, като принудят работодателите да се конкурират с парите на Чичо Сам. И все пак, невъзможно е да не бъдем поразени от това колко работодатели казват, че бивши и потенциални служители - след година принудителна безработица - просто няма да работят.
Грег Браун, президент на W.W. Cannon в Далас, каза пред WSJ, че въпреки че предлага надници от 30 долара на час, „просто не можете да намерите хора; те не желаят да се хванат на работа."
Отказът да се работи е нещо ново в САЩ. Идеите имат последствия. Като направиха обезщетението за безработица съпоставимо с пазарните заплати по време на пандемия, демократите на Байдън може да са нанесли дългосрочни щети на американската трудова етика.
Ще прекараме години в откриване на променените модели на поведение, предизвикани от политиците по съвет на епидемиолозите, нареждащи нацията да се затвори вкъщи. Някои модели могат да бъдат идентифицирани, като голямата миграции от големите северни градове. По-малко ясен е дългосрочният ефект на пандемията върху това къде хората са готови да работят - или дали изобщо са готови да работят.
Въпреки че много хора бачкаха дистанционно, милиони загубиха работата си. Няма такъв прецедент дори през Голямата депресия.
Лъчът светлина в рушащия се американски пазар на труда са губернаторите на щатите, които искат да възстановят условието за търсене на работа, за да се получава обезщетение за безработица.
Предполагаше се, че след като повечето хора бъдат ваксинирани, те биха искали да си върнат предпандемичните навици. Но доклад на Министерството на труда на САЩ и лавина от сведения сочат, че едно от нещата, от които много хора искат най-вече да избягат, е самата работа.
Властите направиха от Ковид 12-месечно чудовище, така че хората естествено търсеха начин да се осовбодят от него. Вярвам, че пандемията ускори прехода, очевиден от години - далеч от базовата концепция за ежедневната работа и в посока на възникващата идея, че животът е по-малко свързан с работата, а повече със забавлението. Животът като нонстоп игра.
22:55 | 12.09.22 г.